В малко селце, сгушено до стара крепост, живял млад мъж на име Иван. Той бил трудолюбив, но и много избухлив. Когато нещо не ставало по неговия начин, Иван лесно се ядосвал и повишавал тон, дори към най-близките си. Селяните започнали да го отбягват, защото се страхували от острите му думи.
Един ден, Иван тръгнал към града, за да продаде своите стоки. На пътя си срещнал огромна желязна порта, която водела към града, но била заключена. Опитал се да я отвори, но вратата не помръднала. Ядосан, започнал да блъска и вика: „Отворете веднага\! Аз имам работа в града\!“ Но никой не му отговорил.
Разгневен, седнал пред портата и зачака. Минавали часове, но вратата останала затворена. Тогава се появил един старец, който кротко се приближил и попитал: „Защо седиш тук, момко?“
Иван отвърнал: „Тази врата не се отваря\! Колко пъти опитах и виках, но никой не иска да ми помогне.“
Старецът се усмихнал леко и казал: „А опита ли с блага дума? Понякога думите са по-силни от силата.“
Иван, макар и скептичен, решил да опита. Застанал пред желязната порта и този път с мек глас казал: „Моля ви, отворете ми вратата, трябва да стигна до града.“
Изведнъж вратата леко изскърцала и започнала да се отваря. Иван стоял изумен. Старецът се обърнал към него с топла усмивка: „Видя ли, момко, че блага дума железни врати отваря.“
От този ден Иван осъзнал, че добротата и меките думи могат да постигнат повече от гнева и силата. Той започнал да се отнася с хората в селото с повече уважение и топлота, и скоро всички го заобичали.
Поука: Блага дума железни врати отваря – мекотата и доброто отношение могат да преодолеят и най-твърдите пречки.