В едно село живял заможен търговец на име Кольо. Той притежавал големи ниви, хамбари, пълни с жито и множество добитък. Всички в селото му завиждали за богатството, а Кольо сам се гордеел с това, което бил натрупал с годините. Работел неуморно, за да увеличи още повече състоянието си, и никога не си давал почивка. Дори когато се чувствал изморен, не спирал – все гонел повече печалби.
Един ден Кольо се разболял. Силите му започнали да го напускат, но той не обърнал внимание на това, продължил да работи, вярвайки, че ще се оправи бързо. С времето обаче здравето му се влошавало все повече. Накрая не можел дори да стане от леглото. Лекарите дошли, но вече било късно – тялото му било изтощено.
Тогава Кольо осъзнал колко малко значат всичките му богатства, когато нямал сили да се радва на тях. Житото, парите и добитъкът му вече не можели да му върнат здравето, което бил пренебрегнал.
Лежейки в леглото, той казал на близките си: „Всички тези пари и имоти са без значение, когато човек няма здраве. Ако можех, бих дал всичко, за да си върна силите.“
От този ден нататък, хората в селото започнали да се грижат по-добре за себе си, разбирайки, че здравето е най-голямото богатство.
Поука: Здравето е по-скъпо от всичко — без него дори най-голямото богатство губи своята стойност.