В едно малко селце, в подножието на планината, живял беден селянин на име Иван. Той имал малко парче земя, което едва го прехранвало. Нямал много, но бил трудолюбив и никога не се отказвал. Всяка година се опитвал да спести нещо за по-тежки времена, но все се случвало нещо непредвидено – болест по добитъка, суша или градушка.
Един ден Иван решил, че трябва да започне да спестява сериозно, макар и с малки стъпки. Взимал по една шепа жито след всяка жетва и я оставял в отделен чувал. „Какво са няколко зрънца? Нищо няма да промени,“ си мислел той, но все пак продължавал да събира зрънце по зрънце след всяка жетва.
Минали години и Иван продължил упорито да слага по малко от своята реколта в отделен чувал. Един ден, когато изпаднал в трудност и нямало с какво да изхрани семейството си, Иван отворил онзи стар чувал. С изненада видял, че през годините малките му шепи жито се били натрупали и се превърнали в цял чувал. Това било достатъчно, за да изкара зимата.
Тогава Иван разбрал, че дори и малките усилия, когато са постоянни, могат да донесат голяма полза.
Поука: Капка по капка – вир става — дори малките стъпки водят до големи резултати, когато са постоянни.