В едно малко село, сгушено в полите на планината, живял стар дърводелец на име Тодор. Той бил известен с майсторството си и всички в селото го търсели, когато имали нужда от здрави мебели или красиви резби. Тодор работил с дървото цял живот и вярвал, че знае всичко за занаята си.
Един ден при него дошъл млад момък, който искал да се учи на дърводелство. Тодор, макар и вече възрастен, приел момчето за чирак и започнал да му показва тънкостите на занаята. Ден след ден момчето наблюдавало внимателно и учило от стария майстор.
Една сутрин, докато работели заедно, момчето забелязало, че една част от дървото се напуква. Тодор, въпреки годините си на опит, не бил видял това и момчето му посочило проблема. Старият майстор се замислил и признал: „Не съм забелязал това. Добре си се справил.“
Младият чирак срамежливо попитал: „Нима ти, който знаеш толкова много, също учиш нови неща?“
Тодор се усмихнал и казал: „Да, момче. Човек се учи, докато е жив. Дори и да си мислиш, че знаеш всичко, винаги има още нещо, което да научиш, стига да си готов да гледаш и слушаш.“
От този ден нататък и Тодор, и момчето продължили да се учат един от друг, разбирайки, че мъдростта не е само в годините, а в отвореното сърце и ум.
Поука: Човек се учи, докато е жив — винаги има какво ново да открием, стига да останем готови да се учим.