В едно малко село, до самата река, живял младеж на име Наум. Той бил известен с това, че винаги искал да има повече — повече храна, повече пари, повече удобства. Когато ходел на гости при съседите, често се възползвал от тяхната щедрост, но сам никога не предлагал нищо в замяна. Винаги очаквал да получи, но никога не давал.
Един ден, по време на суша, реката пресъхнала и селяните се изправили пред трудности — реколтата била оскъдна, а водата била недостатъчна. Наум, както обикновено, тръгнал да иска помощ от съседите си. Но този път те, заети с грижите за собствените си семейства, му отказали.
Тогава Наум се почувствал самотен и изоставен. Осъзнал, че досега само е вземал, но никога не е помагал на другите в трудни моменти. Разбрал, че приятелството и помощта не могат да бъдат еднопосочни.
На следващия ден, с малкото храна и вода, които имал, Наум тръгнал по селото и започнал да помага на тези, които били по-зле от него. Носел вода на възрастни хора, делял храната си с тези, които нямали. Постепенно съседите му започнали да го гледат с нови очи и когато сушата преминала и реколтата отново била богата, те сами дошли при Георги и му предложили помощ и храна.
От този ден нататък Наум научил, че за да получиш нещо от хората, първо трябва да дадеш от себе си. Той станал човек, на когото всички разчитали, защото самият той се научил да дава.
Поука: Ако искаш да вземаш, научи се да даваш — истинското богатство идва, когато споделяме и помагаме на другите.