В едно село живял млад селянин на име Никола. Той имал голямо парче земя, която му било оставено от баща му, но вместо да се грижи за нея както подобава, Никола често пренебрегвал работата. Засаждал семената набързо, без да обръща внимание на почвата и без да полива редовно нивата си. „Ще изникне каквото ще изникне“, казвал си той и продължавал да се занимава с други неща.
Съседът му, старият Стоян, всяка година полагал грижи за земята си — копаел дълбоки бразди, поливал старателно и разчиствал плевелите. Никола се подсмихвал на усилията му и мислел, че всичко това е излишно.
Дошла есента и дошло време за жътва. Никола отишъл на нивата си, но какво да види — реколтата му била оскъдна, а житото — слабо и изсъхнало. В същото време нивата на Стоян била пълна със златисто жито, готово за жътва. Стоян прибрал голяма реколта и я разпределил за зимата, докато Никола трябвало да купува зърно, за да има с какво да се храни.
Тогава Никола разбрал — плодът на неговия труд бил същият, какъвто той самият бил положил. Ако не се трудиш усърдно и не се грижиш за онова, което отглеждаш, не можеш да очакваш богата реколта.
С този урок в ума си, на следващата пролет Никола запретнал ръкави и започнал да се грижи за земята си както никога досега. И на есента получил реколта, достойна за труда му.
Поука: Каквото посееш, това ще пожънеш — плодовете на нашите усилия зависят от грижите и труда, които влагаме.