В едно малко планинско село живял млад овчар на име Калин. Един ден, докато прибирал стадото си, забелязал, че липсва една от овцете. Обхванат от тревога, Калин тръгнал веднага да я търси. Обикалял цялата вечер, навлизал в гората, викал, но от овцата нямало и следа. С настъпването на нощта гората ставала все по-тъмна и страшна, а Калин се чувствал все по-изтощен и безпомощен. Започнал да се ядосва на себе си, че не е по-внимателен, и мислел да продължи да я търси въпреки мрака.
Точно тогава се появил старият овчар Димо, който познавал добре планинските пътеки. Виждайки как младият овчар е обезпокоен и уморен, Димо му казал: „Сине, нека не губим разсъдъка си сега. Нощта прави нещата по-трудни, отколкото са. Почини си, а утрото ще ти покаже пътя.“
Калин не искал да се отказва, но разбрал, че старецът е прав. Той се прибрал в селото и прекарал неспокойна нощ, мислейки за изгубената овца. Но когато слънцето се показало, той осъзнал, че в светлината на утрото гората изглеждала по-малко страшна и объркваща.
С нови сили тръгнал отново на търсене и още в първите лъчи на слънцето видял овцата си, спокойна, пасяща край реката. Усмихнал се на себе си, разбрал колко мъдри са думите на стареца.
Поука: Утрото е по-мъдро от вечерта – новият ден носи спокойствие и яснота, когато умът ни е отпочинал.